Jun 4, 2021, 9:23 PM

Раззимяване

  Poetry
542 0 0

След много дълга зима песента

от тропането на ключа се сепна.

Изгнилата набъбнала врата

на ревматична вещица с ченетата

 

отвори се след напън на южняк.

В сълзливи ослепели катаракти

на малките прозорчета развя

дебела паяжина пътьом вятър.

 

На фона на издутите стени

(дробове, във които даже мишки

не драскат хрипкаво) се извиси

духът пробуден - както го описват:

 

подобно барбарон, с извит перчем

(дали не беше просто изпарение?) -

излитна през прозорчето пред мен,

възседнал сноп прашинки от течението.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...