След много дълга зима песента

от тропането на ключа се сепна.

Изгнилата набъбнала врата

на ревматична вещица с ченетата

отвори се след напън на южняк.

В сълзливи ослепели катаракти

на малките прозорчета развя

дебела паяжина пътьом вятър.

На фона на издутите стени

(дробове, във които даже мишки

не драскат хрипкаво) се извиси

духът пробуден - както го описват:

подобно барбарон, с извит перчем

(дали не беше просто изпарение?) -

излитна през прозорчето пред мен,

възседнал сноп прашинки от течението.