Jun 4, 2021, 9:23 PM

Раззимяване

  Poetry
541 0 0

След много дълга зима песента

от тропането на ключа се сепна.

Изгнилата набъбнала врата

на ревматична вещица с ченетата

 

отвори се след напън на южняк.

В сълзливи ослепели катаракти

на малките прозорчета развя

дебела паяжина пътьом вятър.

 

На фона на издутите стени

(дробове, във които даже мишки

не драскат хрипкаво) се извиси

духът пробуден - както го описват:

 

подобно барбарон, с извит перчем

(дали не беше просто изпарение?) -

излитна през прозорчето пред мен,

възседнал сноп прашинки от течението.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...