re-charge
рано е Исабел
рано е да тръгваш по пътя
къщите на щастието са затворени
и площада е пуст в дъжда
имаш още малко работа за вършене
наклади огнището
събери остатъците неделя в старата кошница
нямаш достатъчно спомени да ги постелиш след себе си
нито сили да спреш дъжда
в съня си гледай
да срещнеш безкрайността на небето
заплакало за света
прегърни искрите Исабел
стопли душата си за секунда
не искай много-само всичко
оставената на ъгъла любов измръзна
не тръгвай още
имаш да плетеш усмивки
пясъчни сънища
приказки останали без край
като време
и отпити глътки тишина
рано е Исабел
дъждът може би ще спре в неделя
а ти ще си изтъкала огън в сърцето на нощта
ако повярваш
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Николова Всички права запазени
