Jul 18, 2008, 8:50 AM

re-charge 

  Poetry » White poetry
635 0 13

рано е Исабел

рано е да тръгваш по пътя

къщите на щастието са затворени

и площада е пуст в дъжда

имаш още малко работа за вършене

наклади огнището

събери остатъците неделя в старата кошница

нямаш достатъчно спомени да ги постелиш след себе си

нито сили да спреш дъжда

в съня си гледай

да срещнеш безкрайността на небето

заплакало за света

прегърни искрите Исабел

стопли душата си за секунда

не искай много-само всичко

оставената на ъгъла любов измръзна

не тръгвай още

имаш да плетеш  усмивки

пясъчни сънища

приказки  останали без край

като време

и отпити глътки тишина

рано е Исабел

дъждът може би ще спре в неделя

а ти ще си изтъкала огън в сърцето на нощта

ако повярваш

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??