2.03.2008 г., 17:43

Реалната фантазия

670 0 3
На инат на себе си се смееш
и забравяш що е грях.
Опитваш се с усмивка мъката да надживееш
за да на потънеш в тъмен страх.
Вървиш напред, а гледаш все назад
и отчайващо със себе си спориш.
Опитваш да избягаш от целия свят,
но на едно и също място все стоиш.
Това, което вътре в теб гори,
само ти го чувстваш.
Искаш с някой да го споделиш
и напред да продължиш.
И продължаваш все така,
докато пред себе си признаеш,
че смисълът на живота е любовта,
а смисълът на любовта е да мечтаеш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайнствената Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...