2.03.2008 г., 17:43

Реалната фантазия

672 0 3
На инат на себе си се смееш
и забравяш що е грях.
Опитваш се с усмивка мъката да надживееш
за да на потънеш в тъмен страх.
Вървиш напред, а гледаш все назад
и отчайващо със себе си спориш.
Опитваш да избягаш от целия свят,
но на едно и също място все стоиш.
Това, което вътре в теб гори,
само ти го чувстваш.
Искаш с някой да го споделиш
и напред да продължиш.
И продължаваш все така,
докато пред себе си признаеш,
че смисълът на живота е любовта,
а смисълът на любовта е да мечтаеш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайнствената Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...