Mar 2, 2008, 5:43 PM

Реалната фантазия

  Poetry » Love
669 0 3
На инат на себе си се смееш
и забравяш що е грях.
Опитваш се с усмивка мъката да надживееш
за да на потънеш в тъмен страх.
Вървиш напред, а гледаш все назад
и отчайващо със себе си спориш.
Опитваш да избягаш от целия свят,
но на едно и също място все стоиш.
Това, което вътре в теб гори,
само ти го чувстваш.
Искаш с някой да го споделиш
и напред да продължиш.
И продължаваш все така,
докато пред себе си признаеш,
че смисълът на живота е любовта,
а смисълът на любовта е да мечтаеш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тайнствената All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...