22.06.2006 г., 20:26

Реалният си ти

1.1K 0 3

Реалният си ти

 

Можеш ли чувствата си да изразиш,

с думи или просто с поглед?

Но кой да погледнеш в очите,

да му разкриеш желанията си?

Трудно ли е да откриеш себе си или

трудното е да го видиш в огледалото?

Когато някой ти говори не вярваш,

когато го осъзнаеш, сам го твориш.

Искаш да живееш, но не знаеш как.

Мечтаеш за бъдното утро,

но си в неведение за днешното сега.

Опознаваш нещата около теб,

а губиш пътя към себе си.

Искаш да си независим,

а си подвластен на мълвите.

Чувстваш се нереално днес,

а живееш в мечти за утре.

Губиш мигове на наслада,

мислейки за други следващи.

Желаеш неща непостижими,

а имащите ги игнорираш.

Какво е живота се питаш,

живееш го и се изпитваш.

Какво ако не шанс за тебе

да опознаеш своето топло сърце.

Какво, какво ако не възможност

да бъдеш нещо значимо.

Какво, ако не реалност,

в която трябва да се откриеш.

Бъди себе си но не отвън,

а отвътре, бъди уникален.

Усети полъха на вятъра,

но не с тялото, а с душата.

Покоят не се намира някъде,

а се преоткрива вътре в нас.

За живота се говори постоянно,

но се разбира и усмисля малко.

Живота не е около теб, не търси,

живота си ти, това проуми!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми!
    Само промени"проуми".
    Поздрав!
  • че в живота сме важни ние самите,не другите какво казват и какво правят, че живота на всеки зависи от самия него
  • :* сладко е и разбира се садаржа мн истини както всичко написано от теб. !!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...