22 июн. 2006 г., 20:26

Реалният си ти

1.1K 0 3

Реалният си ти

 

Можеш ли чувствата си да изразиш,

с думи или просто с поглед?

Но кой да погледнеш в очите,

да му разкриеш желанията си?

Трудно ли е да откриеш себе си или

трудното е да го видиш в огледалото?

Когато някой ти говори не вярваш,

когато го осъзнаеш, сам го твориш.

Искаш да живееш, но не знаеш как.

Мечтаеш за бъдното утро,

но си в неведение за днешното сега.

Опознаваш нещата около теб,

а губиш пътя към себе си.

Искаш да си независим,

а си подвластен на мълвите.

Чувстваш се нереално днес,

а живееш в мечти за утре.

Губиш мигове на наслада,

мислейки за други следващи.

Желаеш неща непостижими,

а имащите ги игнорираш.

Какво е живота се питаш,

живееш го и се изпитваш.

Какво ако не шанс за тебе

да опознаеш своето топло сърце.

Какво, какво ако не възможност

да бъдеш нещо значимо.

Какво, ако не реалност,

в която трябва да се откриеш.

Бъди себе си но не отвън,

а отвътре, бъди уникален.

Усети полъха на вятъра,

но не с тялото, а с душата.

Покоят не се намира някъде,

а се преоткрива вътре в нас.

За живота се говори постоянно,

но се разбира и усмисля малко.

Живота не е около теб, не търси,

живота си ти, това проуми!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми!
    Само промени"проуми".
    Поздрав!
  • че в живота сме важни ние самите,не другите какво казват и какво правят, че живота на всеки зависи от самия него
  • :* сладко е и разбира се садаржа мн истини както всичко написано от теб. !!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...