Съдрах тази синя риза,

разкрих плътта си на обществото,

стига с тази душевна криза,

проиграх задръжките си на тото.

Качих се смело на пиедестала,

изсмях се от високо на цивилизацията,

може да не получих възхвала,

но поне си излях апатията.

Погледнах онези малки човечета,

които крачат забързано покрай моя пиедестал,

сякаш носят надежда в черните си куфарчета,

а всъщност там има само изкривен морал.

Изкрещях аз в опит да споделя със света,

но моят писък остана изгубен в това пространство машинизирано.

Отговори ми само на близката църква камбаната,

поне Господ няма да остави сърцето ми кремирано!