Реалност
Стоя сама..и гледам в тъмното
и мъча се да зърна светлина
като мечта несбъдната
и неизплакана сълза...
Опитвам се през прага да пристъпя,
но нещо сякаш дърпа ме назад,
ръцете ми не искат да помръднат,
нозете ми не искат да вървят..
Минават пред очите ми на лента
безбройните щастливи дни –
красив младеж...девойка бледна,
но огънят в очите им гори!
Отново смях и глъч огласят
стените на мъничкия им дом
децата с обич тук отнасят
звездички в шепи..нов купон..
Аз пак съм тук и уморена
затварям се във своя свят,
посрещам болката стаена
но не поглеждам назад!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зл Павлова Всички права запазени
Поздравления!
