4 dic 2005, 13:22

Реалност

  Poesía
927 0 6

Стоя сама..и гледам в тъмното
и мъча се да зърна светлина
като мечта несбъдната
и неизплакана сълза...

Опитвам се през прага да пристъпя,

но нещо сякаш дърпа ме назад,

ръцете ми не искат да помръднат,

нозете ми не искат да вървят..

 

Минават пред очите ми на лента

безбройните щастливи дни –

красив младеж...девойка бледна,

но огънят в очите им гори!

 

Отново смях и глъч огласят

стените на мъничкия им дом

децата с обич тук отнасят

звездички в шепи..нов  купон..

 

Аз пак съм тук и уморена

затварям се във своя свят,

посрещам болката стаена

но не поглеждам назад!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...