Dec 4, 2005, 1:22 PM

Реалност

  Poetry
921 0 6

Стоя сама..и гледам в тъмното
и мъча се да зърна светлина
като мечта несбъдната
и неизплакана сълза...

Опитвам се през прага да пристъпя,

но нещо сякаш дърпа ме назад,

ръцете ми не искат да помръднат,

нозете ми не искат да вървят..

 

Минават пред очите ми на лента

безбройните щастливи дни –

красив младеж...девойка бледна,

но огънят в очите им гори!

 

Отново смях и глъч огласят

стените на мъничкия им дом

децата с обич тук отнасят

звездички в шепи..нов  купон..

 

Аз пак съм тук и уморена

затварям се във своя свят,

посрещам болката стаена

но не поглеждам назад!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...