10.07.2021 г., 22:45

Реалност

477 0 0

Не питайте какво ми е в душата,
безшумно стене тя, 
от страх не може да отрони и сълза. 
Отвън съм камък леден, 
в затишие стои скръбта , 
тя - моят спътник верен, 
с юзди я здраво стегнах, но докога? 

 

Да полетя желаех, 
ала как, къде, 
сега крилата ми са счупени на две. 
Усещах обречеността да надделява, 
стоях и гледах безнадеждно 
как сиротата ме превзе. 

 

Ах, искам в миг да се събудя
и всичко да е само сън, 
как само си мечтая

за гласа ѝ - топъл, нежен звън,
мечтая да я зърна в този час, 
за една милувка и прегръдка 
всичко бих дала аз. 

 

Уви, реалността е друга, 
злочеста и сурова, пълна със тъга, 
силно, тежко мисълта погубва 
всеки мой опит да летя. 
Каква съдба е таз сега , 
жестока въплъщаваща смъртта. 
Защо така го пожела... ? 

 

Не питайте какво ми е в душата, 
тя стана пепел разпиляна, 
осъдена в бездънната тъма...    

                                                                      ~ Д. Т. ~


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...