Реалност

Jul 10, 2021, 10:45 PM

Poetry

324 0 0

Не питайте какво ми е в душата,
безшумно стене тя,
от страх не може да отрони и сълза.
Отвън съм камък леден,
в затишие стои скръбта ,
тя - моят спътник верен,
с юзди я здраво стегнах, но докога?
Да полетя желаех,
ала как, къде,
сега крилата ми са счупени на две.
Усещах обречеността да надделява,
стоях и гледах безнадеждно ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Реалност

Want to read more?

Random works