Не си подхождам -
не вървя на пейзажа.
Болна съм.
И стихотворението ми е болно.
Нелепо някакво…
Като класически стих
в авангардно списание.
Настигам се
и се задминавам…
Разгръщам се
и се събирам на ветрило.
Изпивам се
и се доливам.
И листът ми е хремав,
и изобщо…
Няма ли кой
да забрани неделите
за самотници?
© Ели Василева Всички права запазени