Не си подхождам -
не вървя на пейзажа.
Болна съм.
И стихотворението ми е болно.
Нелепо някакво…
Като класически стих
в авангардно списание.
Настигам се
и се задминавам…
Разгръщам се
и се събирам на ветрило.
Изпивам се
и се доливам.
И листът ми е хремав,
и изобщо…
Няма ли кой
да забрани неделите
за самотници?
© Ели Василева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
