16.03.2015 г., 12:54

Reborn!

941 0 2

 REBORN!


  Последният изстрел отекна,  

  не оставиха нито следа,  

  слънцето парещо пекна  

  и какво от това?  

  Не ще се върнат братята!  

  Ножовете, с кръв напоени,  

      лежат забити в пръстта,     

  с тях засадено барутното семе

  на една без смисъл война!  

  И в тази пустош  

  с кръст украсена, 

  начало след тежката зима  

  на ера от тяхната смърт породена  

  с призива нов: "Ний сме тук! Нас ни има!  
  Наша бе тази победа!"  

                                   09.03.2015г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилян Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всъщност "Reborn!" е едно напомняне за опустошителната сила на войната и за това, че дори след такова престъпление срещу човечеството, винаги ще има ново начало, подем, разцвет, просперитет! А ние трябва да помним, да благодарим, да вярваме, защото ако не помним, сме осъдени на порочния кръг да повтаряме грешките на злодеите, които са въвлякли света в плаващите пясъци на алчността!
  • Това стихотворение ме връща към едно силно прозрение, предадено в стихотворна форма от моя близък приятел и поет /и зет на покойния наш културтрегер Владимир Свинтила, превел за пръв път у нас сонетите на Шекспир, както и редица италиански поети през 60-те години на миналия век/ Любомир Захариев, чрез творбата му "Паметник":

    "Измамно продължение във вечността.
    Застиналите пози не възкресяват мъртъвците,
    а славата е само жалко подражание
    и сянка на живота...
    Не се заменя глътка въздух
    за хладния пиедестал.
    Единственият смисъл - свободата,
    е само първото стъпало
    на гладния подлец към трона.
    И бойните й знаци днес блестят,
    инкрустирани върху короната...

    Паметник - една ирония
    над костите на падналите!

    Ако правилно съм декодирал смислово стихотворението ти, Диляне,
    то мисля, че този смисъл е в указаната от мен посока.
    По тази причина текстът ти ми импонира и те поздравявам за него!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...