9.09.2014 г., 7:56

Ребро адамово

706 0 5

                              Направо Ви казвам, дори не смея

                              туй чудо жената да проумея,

                              даже и Господ, кога я създавал

                              каква грешка прави не проумявал

                              и макар и Господ, само туй можал

                              от едно ребро - да направи - и малко кал!?!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ганчо Пенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, Ваня / ако ми позволиш да те наричам така /щом казваш, че при нас е още сбъркана работата.Сигурно е така!
  • Ех, Ганчо!
    Да знаеш, Господ е сгрешил
    мъжа като е сътворил,
    защото у жената злото,
    идва на Адама от реброто!
    Привет!
  • Отново ме разсмя!
    Дарба ти е свише
    А... то има и друго тълкуване, ама нейсе, няма да споря, щото това стихо ми хареса като закачка.
    Ведро ми стана!
    Благодаря ти!
  • Благодаря за честната Ви самооценка. Привет
  • Харесвам минатюрата ти - сполучлива и искрена! Господ няма вина за отрицателните и положителнште ни качества-ние сами избираме по кой път да вървим.Хареса ми - поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....