Sep 9, 2014, 7:56 AM

Ребро адамово

709 0 5

                              Направо Ви казвам, дори не смея

                              туй чудо жената да проумея,

                              даже и Господ, кога я създавал

                              каква грешка прави не проумявал

                              и макар и Господ, само туй можал

                              от едно ребро - да направи - и малко кал!?!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ганчо Пенев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е, Ваня / ако ми позволиш да те наричам така /щом казваш, че при нас е още сбъркана работата.Сигурно е така!
  • Ех, Ганчо!
    Да знаеш, Господ е сгрешил
    мъжа като е сътворил,
    защото у жената злото,
    идва на Адама от реброто!
    Привет!
  • Отново ме разсмя!
    Дарба ти е свише
    А... то има и друго тълкуване, ама нейсе, няма да споря, щото това стихо ми хареса като закачка.
    Ведро ми стана!
    Благодаря ти!
  • Благодаря за честната Ви самооценка. Привет
  • Харесвам минатюрата ти - сполучлива и искрена! Господ няма вина за отрицателните и положителнште ни качества-ние сами избираме по кой път да вървим.Хареса ми - поздрав!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...