14.07.2024 г., 11:17 ч.  

Рецептата на Мама 

  Поезия
168 3 4

РЕЦЕПТАТА НА МАМА

 

Когато моят ден ми стане чер,

и писне ми баирите да бия,

си паля огън – и пека пипер

връз мамината черна тенекия.

 

Тревата стеле прегорял килим –

малее дъх след моите калеври.

А в дворчето дъхти на чам, на дим,

на припече, на август, на септември.

 

И сякаш чувам маминия глас:

– Пиперът, сине, изгоря пипера! –

и уж гълчи, ала разбирам аз,

че Мама мене смисляла е вчера.

 

И аз обръщам с черния дилаф

ту минали, ту бъдещи надежди.

И не солена пот – със пран ръкав

от себе си отривам мъки прежни.

 

Примъквам два коджака със дръвца

и сипвам си във юзчето ракия –

да пийна – за отвъдните слънца! –

и спомена за родната синия.

 

Потъна ли в небесния безмер –

щом стана писар в Божията ниша,

рецептата на Мама за пипер

в тефтерите на Бога ще запиша!

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Калеври", "дилаф", "безмер", "коджак", "юзче", "синия" - трябва огромен лексикален речник, за да ги знаеш и употребиш на място тези поостарели български думи. Някои ще.кажат, че част от тях са турцизми - е, и...
    Браво, Поете! Варненец (затова ония в шоплука не те долюбват), ама национален поет. Тук един псевдознайко пак ще се обади може би, че те възвеличавам. Ами простовато е момчето!
  • Толкова много остава неизказано след майките ни, Валюше.
  • Прекрасно разказани мили спомени – като жива картина са!
  • Красота и любов!
Предложения
: ??:??