Рецептата на Мама
РЕЦЕПТАТА НА МАМА
Когато моят ден ми стане чер,
и писне ми баирите да бия,
си паля огън – и пека пипер
връз мамината черна тенекия.
Тревата стеле прегорял килим –
малее дъх след моите калеври.
А в дворчето дъхти на чам, на дим,
на припече, на август, на септември.
И сякаш чувам маминия глас:
– Пиперът, сине, изгоря пипера! –
и уж гълчи, ала разбирам аз,
че Мама мене смисляла е вчера.
И аз обръщам с черния дилаф
ту минали, ту бъдещи надежди.
И не солена пот – със пран ръкав
от себе си отривам мъки прежни.
Примъквам два коджака със дръвца
и сипвам си във юзчето ракия –
да пийна – за отвъдните слънца! –
и спомена за родната синия.
Потъна ли в небесния безмер –
щом стана писар в Божията ниша,
рецептата на Мама за пипер
в тефтерите на Бога ще запиша!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
