Един ден той отново ще се събуди
в хтоничното си ложе
с подострени кучешки зъби, 
с искрящо- налудничав поглед. 
Ръцете му пак ще се окажат 
жилести клещи. 
По стените на стаята му
като макрамета ще се спуснат 
любимите му вериги. 
Светът отново ще се е обърнал
с краката нагоре, 
а той свирепо ще вини 
пресечната им точка. 
Тогава
ще премине през всички 
подземни лабиринти 
и ще пробие върха на земята 
с острия си кълн
едно грахово зърно
и ще пренесе
до въздушната кула царкинята,
за да се сгуши тя, 
по- лека от облачен пух, 
в следобедна слънчева дрямка.