Рецидив
Един ден той отново ще се събуди
в хтоничното си ложе
с подострени кучешки зъби,
с искрящо- налудничав поглед.
Ръцете му пак ще се окажат
жилести клещи.
По стените на стаята му
като макрамета ще се спуснат
любимите му вериги.
Светът отново ще се е обърнал
с краката нагоре,
а той свирепо ще вини
пресечната им точка.
Тогава
ще премине през всички
подземни лабиринти
и ще пробие върха на земята
с острия си кълн
едно грахово зърно
и ще пренесе
до въздушната кула царкинята,
за да се сгуши тя,
по- лека от облачен пух,
в следобедна слънчева дрямка.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
