11.10.2013 г., 22:10  

Ред

524 0 0

 

 

                            Все във рими подреждам живота
                            и рискувам дори да се влюбя,
                            ала страх не усещам, защото
                            се научих да губя.

                            Дали в ямб или във амфибрахий,
                            да живея харесва ми, Боже!
                            Като свещ ще угасна плахо...
                            Но сега... може!

                            Все във рими подреждам живота

                            като мразя и като любя,

                            ала страх не усещам, защото

                            се научих да губя!

 

                             Дали в ямб или във амфибрахий

                             да живея харесва ми, Боже!

                             Като свещ ще угасна плахо...

                             Но сега... може!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитринка Калева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...