14.04.2007 г., 23:26  

Регенерация

834 0 2

 

Имало едно време,

едно извънземно...


Едно същество,

съвсем несъразмерно,

което от галактика.

на галактика,

имало практика,

да каца -

както виненка на каца,

върху някоя планета

забравена,

от Бог и вселена

оставена.

 

И значи,

това извънземно -

несъразмерно,

попаднало веднъж извънмерно,

по траектория,

(макар и на теория)

на практика

в нашата галактика.

 

Попаднало в орбита

и закръжило,

около системното ни

светило,

което като карта бита,

без да ни пита

решило,

че може да рита.

 

И ритнало здраво.

 

По-право -

да кажа,

дори да разкажа...


Ще трябва да вметна

и да намекна,

че имало право.

 

Направо -

накриво,

така се развили нещата,

че се усетило, чак на земята.

 

И ето, от тази история,

създала се даже теория:

"Човекът, не е нищо друго,

а извънземно чудо."

 

Но, Дарвин това отрицава

и даже донася му слава,

безсмъртната друга теория:

"В маймунската лаборатория,

човек се от кал претопява,

докато в човек се обърне" -

щом пламък гори,

значи плява

в пшеница,

ще се превърне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодарско... за поздравите пичове!
    За малко съм пак в България, така че може и да ви досадя тази седмица с публикуване на стари стихове!
    Пожелавам ви музата да не ви изоставя и конкретно към Ведрин: все така да пише бисери изпъкващи на фона на останалата "жълтопръстница"!
  • Откровено казано, само глупавите маймуни са станали хора! За да копаят, да си завиждат, вместо да се радват по цял ден на живота, на свободата и да не помислят за каквато и да е работа! То както е тръгнало, едва ли и интернет някога ще им потрябва! Не като нас тук!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...