14 abr 2007, 23:26  

Регенерация

  Poesía
839 0 2

 

Имало едно време,

едно извънземно...


Едно същество,

съвсем несъразмерно,

което от галактика.

на галактика,

имало практика,

да каца -

както виненка на каца,

върху някоя планета

забравена,

от Бог и вселена

оставена.

 

И значи,

това извънземно -

несъразмерно,

попаднало веднъж извънмерно,

по траектория,

(макар и на теория)

на практика

в нашата галактика.

 

Попаднало в орбита

и закръжило,

около системното ни

светило,

което като карта бита,

без да ни пита

решило,

че може да рита.

 

И ритнало здраво.

 

По-право -

да кажа,

дори да разкажа...


Ще трябва да вметна

и да намекна,

че имало право.

 

Направо -

накриво,

така се развили нещата,

че се усетило, чак на земята.

 

И ето, от тази история,

създала се даже теория:

"Човекът, не е нищо друго,

а извънземно чудо."

 

Но, Дарвин това отрицава

и даже донася му слава,

безсмъртната друга теория:

"В маймунската лаборатория,

човек се от кал претопява,

докато в човек се обърне" -

щом пламък гори,

значи плява

в пшеница,

ще се превърне!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодарско... за поздравите пичове!
    За малко съм пак в България, така че може и да ви досадя тази седмица с публикуване на стари стихове!
    Пожелавам ви музата да не ви изоставя и конкретно към Ведрин: все така да пише бисери изпъкващи на фона на останалата "жълтопръстница"!
  • Откровено казано, само глупавите маймуни са станали хора! За да копаят, да си завиждат, вместо да се радват по цял ден на живота, на свободата и да не помислят за каквато и да е работа! То както е тръгнало, едва ли и интернет някога ще им потрябва! Не като нас тук!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...