Имало едно време,
едно извънземно...
Едно същество,
съвсем несъразмерно,
което от галактика.
на галактика,
имало практика,
да каца -
както виненка на каца,
върху някоя планета
забравена,
от Бог и вселена
оставена.
И значи,
това извънземно -
несъразмерно,
попаднало веднъж извънмерно,
по траектория,
(макар и на теория)
на практика
в нашата галактика.
Попаднало в орбита
и закръжило,
около системното ни
светило,
което като карта бита,
без да ни пита
решило,
че може да рита.
И ритнало здраво.
По-право -
да кажа,
дори да разкажа...
Ще трябва да вметна
и да намекна,
че имало право.
Направо -
накриво,
така се развили нещата,
че се усетило, чак на земята.
И ето, от тази история,
създала се даже теория:
"Човекът, не е нищо друго,
а извънземно чудо."
Но, Дарвин това отрицава
и даже донася му слава,
безсмъртната друга теория:
"В маймунската лаборатория,
човек се от кал претопява,
докато в човек се обърне" -
щом пламък гори,
значи плява
в пшеница,
ще се превърне!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
За малко съм пак в България, така че може и да ви досадя тази седмица с публикуване на стари стихове!
Пожелавам ви музата да не ви изоставя и конкретно към Ведрин: все така да пише бисери изпъкващи на фона на останалата "жълтопръстница"!