Регенезис
Завистливи, избухливи и злобни,
търсим отговори за себе си
без себеопознаване, без смисъл -
нахакани, арогантни, цинични,
себично устремени към целта
и идеята на съществуването си.
Неразбрани, в лични трагедии,
в третото действие
на адски бездарни пиеси,
в задължителния антракт
на развалени приятелства,
в честността на верни предателства –
сключваме сделки с дявола
(с него е по-лесно,
отколкото със себе си).
Не проявяваме инстинкт
за остатъчния ефект
на задължителните последствия,
а те са навсякъде - в нас,
около нас, дори в мечтите ни.
Губим невинно най-голямото
(може да не е хляб, но е същност),
а ужасно държим на трохите.
Когато незначителните хора
стават важни
в шахматната дъска на съдбата,
ако сме честни,
това, което виждаме в тях,
е нашето собствено отражение.
Черно-белите ù квадрати
очертават пътека,
която може да бъде различна
в зависимост от настроения,
решения, обещания, реализация
и любов,
вречена във вечност
до следващата такава.
Важното е, че на нея,
а не на себе си,
позволяваме да криволичи -
от омраза до безразличие.
Хора сме - слаби и амбициозни,
лутащи се в хаос от желания.
В процес на еволюиране,
с все по-голи и изтънели кожи,
съвсем заличаваме мисълта,
че обезперяването
и обезкриляването
са сигурен белег
за бивши ангели,
кацнали на дървото
на демона.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
