Под надвисналите клони
гаснат тъжните лъчи.
Още ден се пак отрони -
нощ виновно с нас мълчи.
Край реката искам да живея.
Да ми шепне бистрата вода.
И се къпя, и те любя в нея -
в мрак чаровен, без следа...
© ИВАН МИЛАНОВ Всички права запазени