Откъртена от камъка
скала.
А любовта ми -
сипей.
Отронена в душата ми
сълза
е скрита.
Във твоите зеници -
прах
и мъка.
В съня ми - ти.
На яве е
разлъката...
***
Защото,
аз за теб не съм
реката,
която може
да отмие
самотата ни...
© Маргарита Василева Всички права запазени
прекрасен стих...докосна ме, мила Маргарита...с обич.