Mariamrad (Мария Радкова)
33 156
30.05.2008 г., 8:00 ч.

Река 

  Поезия » Любовна
774 0 7

На Н.

Аз толкова те чаках и те дирих.

Обгръщах всичко. Взорът мой

те търсеше, оставаше без сили...

И пак се питах: ”Кой е той?”


И ти дойде – нечакан и очакван –

от болка теб дори не различих.

Познах ли те тогава със Душата

или едва сега, във този стих.


Да, може би пресъхнала реката

жадува за спасителния дъжд,

но щедро напоена в Небесата,

потръпва... и замира изведнъж.


А после пак потича през житата

и вече носи в себе си море –

расте, залива с благодат земята,

за да се слее с Тебе, без да спре.


Във нови форми, с нова сила

и по-голяма – моята Вода

разгръща се, бълбука и прелива,

във Океан превръща се,

                                                                        в Жена!

© Мария Радкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??