На Н.
Аз толкова те чаках и те дирих.
Обгръщах всичко. Взорът мой
те търсеше, оставаше без сили...
И пак се питах: ”Кой е той?”
И ти дойде – нечакан и очакван –
от болка теб дори не различих.
Познах ли те тогава със Душата
или едва сега, във този стих.
Да, може би пресъхнала реката
жадува за спасителния дъжд,
но щедро напоена в Небесата, ...