Река
На Н.
Аз толкова те чаках и те дирих.
Обгръщах всичко. Взорът мой
те търсеше, оставаше без сили...
И пак се питах: ”Кой е той?”
И ти дойде – нечакан и очакван –
от болка теб дори не различих.
Познах ли те тогава със Душата
или едва сега, във този стих.
Да, може би пресъхнала реката
жадува за спасителния дъжд,
но щедро напоена в Небесата,
потръпва... и замира изведнъж.
А после пак потича през житата
и вече носи в себе си море –
расте, залива с благодат земята,
за да се слее с Тебе, без да спре.
Във нови форми, с нова сила
и по-голяма – моята Вода
разгръща се, бълбука и прелива,
във Океан превръща се,
в Жена!
© Мария Радкова All rights reserved.
