22.11.2012 г., 21:30 ч.

Река се влива 

  Поезия
5.0 / 1
396 0 0
Река се влива
във морето.
Най-сетне
дъх поема си сърцето.
И аромат на дъжд,
и мократа кора дървесна
събуждат,
съпровождат вън детето
с очи вселени,
с сетива антени.
Не ти -
светът забързан е, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Предложения
  • Раздрънкана каляска, прашна, край замъка ми бавно мина. Събудих се и ми е страшно. Нима съм спала ст...
  • Сънят ми пак докосна онзи праг, зад който само сенки се разхождат. Чертата между светлина и мрак пот...
  • Нощта е тъй тиха и всичко заспива. Умората тегне от летния зной! Аз искам, любима, да бъдеш щастлива...

Още произведения »