Рекапитулация на чувствата
РЕКАПИТУЛАЦИЯ НА ЧУВСТВАТА
Приключих с всички земни тържества.
Лекувам се от обич и омраза
Блаженство е да бъдеш чужд и сам.
Наивно – да се считаш за наказан.
Свободно дишам, пулсът ми е в такт,
главата ми е празна откъм мисли,
От дълго време в непрогледен мрак,
дано на хоризонта се прочисти.
А чувствата ми – пищен листопад,
ще разпилее вятър постепенно.
Мъглата се разсейва по обяд,
дъждовен плащ намята раменете.
За размисъл – дали не закъснях?
Не искам повече да си припомням
как в мене рикошира твоят смях –
когато се сбогува през октомври.
Когато бяхме цяло и едно –
две голишарчета под лунна стряха,
плямтащи като въгленче в сено.
Но ти без мен си продължил нататък.
Не се завръщай, бурята след теб
помете всичко – злато и рубини.
Утеха дирих в тъжното небе –
но само дим издишаше коминът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
