Рекапитулация на чувствата
РЕКАПИТУЛАЦИЯ НА ЧУВСТВАТА
Приключих с всички земни тържества.
Лекувам се от обич и омраза
Блаженство е да бъдеш чужд и сам.
Наивно – да се считаш за наказан.
Свободно дишам, пулсът ми е в такт,
главата ми е празна откъм мисли,
От дълго време в непрогледен мрак,
дано на хоризонта се прочисти.
А чувствата ми – пищен листопад,
ще разпилее вятър постепенно.
Мъглата се разсейва по обяд,
дъждовен плащ намята раменете.
За размисъл – дали не закъснях?
Не искам повече да си припомням
как в мене рикошира твоят смях –
когато се сбогува през октомври.
Когато бяхме цяло и едно –
две голишарчета под лунна стряха,
плямтащи като въгленче в сено.
Но ти без мен си продължил нататък.
Не се завръщай, бурята след теб
помете всичко – злато и рубини.
Утеха дирих в тъжното небе –
но само дим издишаше коминът.
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дано дойде по-бързо, Марийка. Зимата не е моят сезон.
-
Това е само временна, но много силна поетична рекапитулация на случилото се досега в живота ти, Вале. Дори и да е вярно това:
"А чувствата ми – пищен листопад,
ще разпилее вятър постепенно"
идва следващата пролет. Така е и с живота ни и тя ще ни намери, стига да не сме се затворили в пещерата на собствените си мисли и съжаления. Пожелавам ти го! -
Благодаря, Пепи, то добре че е надеждата да ни крепи.
-
Никога краят не е край. Когато не очалваш, все ще се намери нещо изневеделица да те извади от блаженстеото. Прекрасен стих!
-
Благодаря, Тоти
-
Много образно и силно.
Поздрави! Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
- когато се сбогува през октомври."
Поздравления, Вале!