Реката делила е два бряга
Ще поседна на другия бряг
при червения цвят на малините,
ах, обзема ме силният страх,
че така ще си минат годините.
Че и твоите сини очи,
що сънувам в студените вечери,
ще ме гледат с червено презрение...
По-далече и все все по-далече е
този миг, в който с теб ще говорим открито,
ще захвърлим оковите,
и, далече от своите,
ще прекараме радостта заедно,
ще сме вечно щастливи и никога криви
за един-друг. Напразни желания...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Д Всички права запазени
