25 dic 2013, 19:16

Реката делила е два бряга

Poesía

752 0 2

Ще поседна на другия бряг

при червения цвят на малините,

ах, обзема ме силният страх,

че така ще си минат годините.

Че и твоите сини очи,

що сънувам в студените вечери,

ще ме гледат с червено презрение...

По-далече и все все по-далече е

този миг, в който с теб ще говорим открито,

ще захвърлим оковите,

и, далече от своите,

ще прекараме радостта заедно,

ще сме вечно щастливи и никога криви

за един-друг. Напразни желания...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Скритата любов не е напразно желание. Да се сбъдне, това е моето пожелание!

2013-12-26T11:44:21+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Отдалечаване в червено...Неминуемо.
Очакването в синьо е насън...
Щастливи вечно заедно са другите,
а ние с теб сме винаги на тъмно...

Допадна ми философската тъга в стиха ти.Поздравления!

2013-12-26T10:22:44+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0