diesto (Данаил Антонов)
1039 617
11.06.2024 г., 6:38 ч.

Реката, която тече нагоре 

  Поезия » Философска
425 3 4

Последната река ли е живота?

Пресъхват сякаш вече всички извори.

Прибираме се в своите Голготи,

а сушата за скръб ли е измислена?

Затуй ли, щом дъжда не завали 

надигаме очите към небето,

че съ̀лзите ни лъч да изпарѝ, 

подѝр да се излеят над полетата? 

И чудя се - в калта ли е зародиша 

на моите увехнали мечти? 

Тъгатата ли дойде да ми е вповече? 

По навик сякаш все да ме боли... 

А аз не казах нищо на света. 

Избирах да вървя по тежки друми. 

Какво, че в намастѝлена душа, 

подгизват милионите ми думи? 

Не съм простил на гузната си съвест, 

и имам две-три празни обещания. 

Не бях дори до сетния му дъх, 

очите да затворя на баща ми...

И бавно онемяваха молитвите, 

предъвкани с обичане на залъци. 

Броят ли се, когато се проклинаш  

на оня свят - угасналите пламъци? 

Не знам, но паля свещи за живота. 

Потъвам, ако плувам по течението. 

Реката ми се влива във Голгота, 

затуй греба към своето рождение... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

10.06.2024

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??