Реколта
Не ме посяха, но напук покълнах
в най-песъчливата и твърда почва.
Научих се да укротявам мълнии,
пресмятах нямането си до точност.
Заливаха ме с думи пестициди,
посървах от усмивки камуфлажни.
Отърсих се от гняв. Не бях обиден.
Да пусна силен корен беше важно.
Приятели ме милваха с мотика,
пресяваха ме надалеч от тебе.
Аз без да се оплача, без да викам,
укрепвах упорито. Като плевел.
Заделях си от слънцето – за после.
Разчитах си и нощите, и дните.
Отдавна вече не тревожа Господ,
на себе си единствено разчитам.
Израснах до дърво. С листа зелени.
Под сянката ми – ти. Красиво цвете.
Узряха плодове – стихотворения.
Почувствате ли глад, си наберете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Спасов Всички права запазени
