Не ме посяха, но напук покълнах в най-песъчливата и твърда почва. Научих се да укротявам мълнии, пресмятах нямането си до точност. Заливаха ме с думи пестициди, посървах от усмивки камуфлажни. Отърсих се от гняв. Не бях обиден. Да пусна силен корен беше важно. Приятели ме милваха с мотика, пресяваха ме надалеч от тебе. Аз без да се оплача, без да викам, укрепвах упорито. Като плевел. Заделях си от слънцето – за после. Разчитах си и нощите, и дните. Отдавна вече не тревожа Господ, на себе си единствено разчитам. Израснах до дърво. С листа зелени. Под сянката ми – ти. Красиво цвете. Узряха плодове – стихотворения. Почувствате ли глад, си наберете.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
"Израснах до дърво. С листа зелени.
Под сянката ми – ти. Красиво цвете.
Узряха плодове – стихотворения.
Почувствате ли глад, си наберете."
С удоволствие се бере от твоите плодове!