mspasov29 (Мартин Спасов)
121 16
21 июл. 2012 г., 11:53

Реколта 

  Поэзия
910 0 7

Не ме посяха, но напук покълнах
в най-песъчливата и твърда почва.
Научих се да укротявам мълнии,
пресмятах нямането си до точност.
Заливаха ме с думи пестициди,
посървах от усмивки камуфлажни.
Отърсих се от гняв. Не бях обиден.
Да пусна силен корен беше важно.
Приятели ме милваха с мотика,
пресяваха ме надалеч от тебе.
Аз без да се оплача, без да викам,
укрепвах упорито. Като плевел.
Заделях си от слънцето – за после.
Разчитах си и нощите, и дните.
Отдавна вече не тревожа Господ,
на себе си единствено разчитам.
Израснах до дърво. С листа зелени.
Под сянката ми – ти. Красиво цвете.
Узряха плодове – стихотворения.
Почувствате ли глад, си наберете.

© Мартин Спасов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??