25.11.2008 г., 8:25 ч.

Реквием 

  Поезия
503 0 2
Сам в празната стая
без другар и любима
слушах песента на дъжда,
взрян в напуканото огледало,
докато старият часовник
не отби сетния ми дъх...
Плача с пурпурни сълзи.
Отдавна потънали в забрава
вехнат чувства в Самотата,
завличани от алени реки.
Стих на Самотата пиша,
изливам вехнеща душа ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богомил Всички права запазени

Предложения
: ??:??