Dorian_Hawke (Богомил)
29 6
25.11.2008 г., 8:25 ч.

Реквием 

  Поезия
457 0 2
Сам в празната стая
без другар и любима
слушах песента на дъжда,
взрян в напуканото огледало,
докато старият часовник
не отби сетния ми дъх...


Плача с пурпурни сълзи.
Отдавна потънали в забрава
вехнат чувства в Самотата,
завличани от алени реки.

Стих на Самотата пиша,
изливам вехнеща душа
в гъста стъклена мъгла
над спомени за отдавнашна любима.

Думите разливат се в алени сълзи -
капчиците тежки
под очите плъзнат, падат
върху някогашния й портрет.

Погледът ми замъглен
броди сред отминалите дни,
неизживяни мигове и мечти,
и една загубена любов.

Потънал в тъмнината,
на гърдите ми подпря се
тежък мраморният къс
със избледняла епитафия:


"Живя един самотник неразбран,
тъжен сред мъгливите мечти
и умря си тъй самотникът,
предварително забравен
сам - ненужен, неразбран..."


Ето я! Дойде Вечната разбойница.
Отчупи сетния ми дъх
и поведе ме във Тъмнината.

Небето едничко затъжи,
склопило мрачно свод,
жално капки дъжд зарони
над ковчега на... кого?

© Богомил Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Вечната разбойница" на Далчев е едно от най - красивите определения на Смъртта, които съм срещал. Любовта винаги я има и тя единственото нещо, което може истински да визвиши човека, но също и Единствената можеща толкова жестоко да нарани. А приятелитео, дори и винаги до човека не винаги могат да помогнат!
  • Хей, какви са тези думи за разбойница и Тъмнината? Я малко по-ведро! И прогони тази Самота, защото тя е най-лошото нещо! Знам го от опит. Приятелите са около теб и сред тях можеш да срещнеш и любов.
    Поздрав за стиха, въпреки че ме натъжи!
Предложения
: ??:??