Реквием
Сам в празната стая
без другар и любима
слушах песента на дъжда,
взрян в напуканото огледало,
докато старият часовник
не отби сетния ми дъх...
Плача с пурпурни сълзи.
Отдавна потънали в забрава
вехнат чувства в Самотата,
завличани от алени реки.
Стих на Самотата пиша,
изливам вехнеща душа
в гъста стъклена мъгла
над спомени за отдавнашна любима.
Думите разливат се в алени сълзи -
капчиците тежки
под очите плъзнат, падат
върху някогашния й портрет.
Погледът ми замъглен
броди сред отминалите дни,
неизживяни мигове и мечти,
и една загубена любов.
Потънал в тъмнината,
на гърдите ми подпря се
тежък мраморният къс
със избледняла епитафия:
"Живя един самотник неразбран,
тъжен сред мъгливите мечти
и умря си тъй самотникът,
предварително забравен
сам - ненужен, неразбран..."
Ето я! Дойде Вечната разбойница.
Отчупи сетния ми дъх
и поведе ме във Тъмнината.
Небето едничко затъжи,
склопило мрачно свод,
жално капки дъжд зарони
над ковчега на... кого?
без другар и любима
слушах песента на дъжда,
взрян в напуканото огледало,
докато старият часовник
не отби сетния ми дъх...
Плача с пурпурни сълзи.
Отдавна потънали в забрава
вехнат чувства в Самотата,
завличани от алени реки.
Стих на Самотата пиша,
изливам вехнеща душа
в гъста стъклена мъгла
над спомени за отдавнашна любима.
Думите разливат се в алени сълзи -
капчиците тежки
под очите плъзнат, падат
върху някогашния й портрет.
Погледът ми замъглен
броди сред отминалите дни,
неизживяни мигове и мечти,
и една загубена любов.
Потънал в тъмнината,
на гърдите ми подпря се
тежък мраморният къс
със избледняла епитафия:
"Живя един самотник неразбран,
тъжен сред мъгливите мечти
и умря си тъй самотникът,
предварително забравен
сам - ненужен, неразбран..."
Ето я! Дойде Вечната разбойница.
Отчупи сетния ми дъх
и поведе ме във Тъмнината.
Небето едничко затъжи,
склопило мрачно свод,
жално капки дъжд зарони
над ковчега на... кого?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богомил Всички права запазени
