Nov 25, 2008, 8:25 AM

Реквием 

  Poetry
506 0 2
Сам в празната стая
без другар и любима
слушах песента на дъжда,
взрян в напуканото огледало,
докато старият часовник
не отби сетния ми дъх...
Плача с пурпурни сълзи.
Отдавна потънали в забрава
вехнат чувства в Самотата,
завличани от алени реки.
Стих на Самотата пиша,
изливам вехнеща душа ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богомил All rights reserved.

Random works
: ??:??