Сам в празната стая
без другар и любима
слушах песента на дъжда,
взрян в напуканото огледало,
докато старият часовник
не отби сетния ми дъх...
Плача с пурпурни сълзи.
Отдавна потънали в забрава
вехнат чувства в Самотата,
завличани от алени реки.
Стих на Самотата пиша,
изливам вехнеща душа ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up