Реквием
Сам в празната стая
без другар и любима
слушах песента на дъжда,
взрян в напуканото огледало,
докато старият часовник
не отби сетния ми дъх...
Плача с пурпурни сълзи.
Отдавна потънали в забрава
вехнат чувства в Самотата,
завличани от алени реки.
Стих на Самотата пиша,
изливам вехнеща душа
в гъста стъклена мъгла
над спомени за отдавнашна любима.
Думите разливат се в алени сълзи -
капчиците тежки
под очите плъзнат, падат
върху някогашния й портрет.
Погледът ми замъглен
броди сред отминалите дни,
неизживяни мигове и мечти,
и една загубена любов.
Потънал в тъмнината,
на гърдите ми подпря се
тежък мраморният къс
със избледняла епитафия:
"Живя един самотник неразбран,
тъжен сред мъгливите мечти
и умря си тъй самотникът,
предварително забравен
сам - ненужен, неразбран..."
Ето я! Дойде Вечната разбойница.
Отчупи сетния ми дъх
и поведе ме във Тъмнината.
Небето едничко затъжи,
склопило мрачно свод,
жално капки дъжд зарони
над ковчега на... кого?
без другар и любима
слушах песента на дъжда,
взрян в напуканото огледало,
докато старият часовник
не отби сетния ми дъх...
Плача с пурпурни сълзи.
Отдавна потънали в забрава
вехнат чувства в Самотата,
завличани от алени реки.
Стих на Самотата пиша,
изливам вехнеща душа
в гъста стъклена мъгла
над спомени за отдавнашна любима.
Думите разливат се в алени сълзи -
капчиците тежки
под очите плъзнат, падат
върху някогашния й портрет.
Погледът ми замъглен
броди сред отминалите дни,
неизживяни мигове и мечти,
и една загубена любов.
Потънал в тъмнината,
на гърдите ми подпря се
тежък мраморният къс
със избледняла епитафия:
"Живя един самотник неразбран,
тъжен сред мъгливите мечти
и умря си тъй самотникът,
предварително забравен
сам - ненужен, неразбран..."
Ето я! Дойде Вечната разбойница.
Отчупи сетния ми дъх
и поведе ме във Тъмнината.
Небето едничко затъжи,
склопило мрачно свод,
жално капки дъжд зарони
над ковчега на... кого?
© Богомил All rights reserved.
