Реквием

Душата ми пее.

Плющи дъждът по перваза

на прозореца празен.

Гълъб самотен ме гледа

през чистотата на капчица бледа.

Къде си ти?...

И музиката в мене ехти.

Танцува моето нежно сърце

като подхванато от вятъра перце,

издигнато във вихъра на сълзите,

ръка протяга към звездите.

Сама съм.

А бяхме двама, в дъжда загледани.

На любовта два роба предани.

Бяхме двама, прегръщахме съня,

милеехме за топлото утро на деня.

И това сърдечно, усмихнато небе,

и онова слънце жарко – всичко наше бе.

Къпехме се във лъчите от лазурно синьо...

Ала съдбата е чаша, пълна все с горчиво вино.

И земята е твоят дом сега.

По-чиста от снега,

по-крехка от най-съкровеното.

Остана само вечен спомен...

Спи. Не ти се сърдя.

Аз знам, че ще ме чакаш.

Помня, беше вчера сякаш,

когато двама бяхме, а едно...

Ще се срещнем пак, дано...

Плющи дъждът по перваза

на прозореца празен.

И гълъбът все тъй прощално ме гледа

през чистотата на капчица бледа.

За теб душата ми пее.