Реквием
Реквием
Душата ми пее.
Плющи дъждът по перваза
на прозореца празен.
Гълъб самотен ме гледа
през чистотата на капчица бледа.
Къде си ти?...
И музиката в мене ехти.
Танцува моето нежно сърце
като подхванато от вятъра перце,
издигнато във вихъра на сълзите,
ръка протяга към звездите.
Сама съм.
А бяхме двама, в дъжда загледани.
На любовта два роба предани.
Бяхме двама, прегръщахме съня,
милеехме за топлото утро на деня.
И това сърдечно, усмихнато небе,
и онова слънце жарко – всичко наше бе.
Къпехме се във лъчите от лазурно синьо...
Ала съдбата е чаша, пълна все с горчиво вино.
И земята е твоят дом сега.
По-чиста от снега,
по-крехка от най-съкровеното.
Остана само вечен спомен...
Спи. Не ти се сърдя.
Аз знам, че ще ме чакаш.
Помня, беше вчера сякаш,
когато двама бяхме, а едно...
Ще се срещнем пак, дано...
Плющи дъждът по перваза
на прозореца празен.
И гълъбът все тъй прощално ме гледа
през чистотата на капчица бледа.
За теб душата ми пее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
