Реквием
Реквием
Душата ми пее.
Плющи дъждът по перваза
на прозореца празен.
Гълъб самотен ме гледа
през чистотата на капчица бледа.
Къде си ти?...
И музиката в мене ехти.
Танцува моето нежно сърце
като подхванато от вятъра перце,
издигнато във вихъра на сълзите,
ръка протяга към звездите.
Сама съм.
А бяхме двама, в дъжда загледани.
На любовта два роба предани.
Бяхме двама, прегръщахме съня,
милеехме за топлото утро на деня.
И това сърдечно, усмихнато небе,
и онова слънце жарко – всичко наше бе.
Къпехме се във лъчите от лазурно синьо...
Ала съдбата е чаша, пълна все с горчиво вино.
И земята е твоят дом сега.
По-чиста от снега,
по-крехка от най-съкровеното.
Остана само вечен спомен...
Спи. Не ти се сърдя.
Аз знам, че ще ме чакаш.
Помня, беше вчера сякаш,
когато двама бяхме, а едно...
Ще се срещнем пак, дано...
Плющи дъждът по перваза
на прозореца празен.
И гълъбът все тъй прощално ме гледа
през чистотата на капчица бледа.
За теб душата ми пее.
© Мария All rights reserved.
