Valdemaro (Валдемар)
66 181
2.08.2014 г., 16:51 ч.  

Реквием 

  Поезия
651 0 5

Столът е празен и лампата свети.

Странен декор за объркан сюжет.

Чашите празни, умората крета,

тръгнала пак да си търси поет.

Мислите бягат, времето спира,

онзи довършва последния стих.

Няма я музaта, някак е сиво,

огън и ласка се срещат за миг.

Столът е празен, а лампата свети.

Тихо мъждука цигара в нощта.

Музата плаче - убит е поета.

Леко на стола ще седне страха.

© Валдемар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кети е казала много...
  • Харесах!
  • Всичките ми любими поети днес тъжни...
    Внимателно прочети на Кети коментара, да не се преповтарям с нея
    Тази накъсаност (или аз така си го чета, не знам, но много ми харесва) ми звучи като изстрелване на куршуми.
  • Харесах - много. Има случайна печатна грешка - натисната е буква "и", вместо "а":
    "Няма я музИта, някак е сиво"
  • Възхищавам Ви се от сърце - пишете интелигентно, смислено и образно, в стиховете Ви често присъства една извечна тъга - на поета, който трудно намира място в този сбъркан свят!
Предложения
: ??:??