Столът е празен и лампата свети.
Странен декор за объркан сюжет.
Чашите празни, умората крета,
тръгнала пак да си търси поет.
Мислите бягат, времето спира,
онзи довършва последния стих.
Няма я музaта, някак е сиво,
огън и ласка се срещат за миг.
Столът е празен, а лампата свети.
Тихо мъждука цигара в нощта.
Музата плаче - убит е поета.
Леко на стола ще седне страха.
© Валдемар All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
