Столът е празен и лампата свети.
Странен декор за объркан сюжет.
Чашите празни, умората крета,
тръгнала пак да си търси поет.
Мислите бягат, времето спира,
онзи довършва последния стих.
Няма я музaта, някак е сиво,
огън и ласка се срещат за миг.
Столът е празен, а лампата свети.
Тихо мъждука цигара в нощта.
Музата плаче - убит е поета.
Леко на стола ще седне страха.