Реквием

Поэзия

896 0 5

Столът е празен и лампата свети.

Странен декор за объркан сюжет.

Чашите празни, умората крета,

тръгнала пак да си търси поет.

Мислите бягат, времето спира,

онзи довършва последния стих.

Няма я музaта, някак е сиво,

огън и ласка се срещат за миг.

Столът е празен, а лампата свети.

Тихо мъждука цигара в нощта.

Музата плаче - убит е поета.

Леко на стола ще седне страха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Anita765 (Ани Монева)

Кети е казала много...

2017-09-27T13:50:09+03:00
valia1771 (Ивон)

Харесах!

2014-08-02T18:47:37+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Всичките ми любими поети днес тъжни...
Внимателно прочети на Кети коментара, да не се преповтарям с нея
Тази накъсаност (или аз така си го чета, не знам, но много ми харесва) ми звучи като изстрелване на куршуми.

2014-08-02T18:25:55+03:00
Eia (Росица Танчева)

Харесах - много. Има случайна печатна грешка - натисната е буква "и", вместо "а":
"Няма я музИта, някак е сиво"

2014-08-02T17:49:12+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Възхищавам Ви се от сърце - пишете интелигентно, смислено и образно, в стиховете Ви често присъства една извечна тъга - на поета, който трудно намира място в този сбъркан свят!

2014-08-02T16:53:50+03:00