24.08.2019 г., 22:37 ч.

Реквием 

  Поезия » Философска
311 0 0

Пърхаше пеперудата –

бяха крилцата й като платна.

Първо я взех за цвете в градината.

С крайчеца на окото си зърнах пулса й –

береше душа. Миг преди да оплоди

хумуса с красота. И да засвети.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??