Реквием за емоционалния боклук
Има моменти, в които полудявам да те гледам,
безкрайни мигове, когато не мога да спра да те желая,
нощи, в които само парфюма дифузно усещам,
спомени и мисли, каращи ме все повече да мечтая.
Да те погубвам в съзнанието си всеки божи ден,
да чувствам върху тялото си погледа познат,
усмивките ти да заграбвам в плен,
да те затварям в един утопичен приказен свят.
Искам сълзите от очите ти студени,
искам ръцете, губещи контрол,
искам сънищата, от миналото заслепени,
искам да затрия раната, посипана със сол.
Но само не искам да виждам твоя сарказъм,
горещата задоволеност, прикрита от сервилността.
"За нещастника роднини няма" - каза някога Еразъм.
Това разбираме, когато се удавим в меркантилността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Николова Всички права запазени
