tedavshock (Теодора Николова)
19 38
15 сент. 2007 г., 17:01

Реквием за емоционалния боклук 

  Поэзия
776 0 4

Има моменти, в които полудявам да те гледам,
безкрайни мигове, когато не мога да спра да те желая,
нощи, в които само парфюма дифузно усещам,
спомени и мисли, каращи ме все повече да мечтая.

Да те погубвам в съзнанието си всеки божи ден,
да чувствам върху тялото си погледа познат,
усмивките ти да заграбвам в плен,
да те затварям в един утопичен приказен свят.

Искам сълзите от очите ти студени,
искам ръцете, губещи контрол,
искам сънищата, от миналото заслепени,
искам да затрия раната, посипана със сол.

Но само не искам да виждам твоя сарказъм,
горещата задоволеност, прикрита от сервилността.
"За нещастника роднини няма" - каза някога Еразъм.
Това разбираме, когато се удавим в меркантилността.

© Теодора Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??