tedavshock (Теодора Николова)
19 38
Sep 15, 2007, 5:01 PM

Реквием за емоционалния боклук 

  Poetry
791 0 4

Има моменти, в които полудявам да те гледам,
безкрайни мигове, когато не мога да спра да те желая,
нощи, в които само парфюма дифузно усещам,
спомени и мисли, каращи ме все повече да мечтая.

Да те погубвам в съзнанието си всеки божи ден,
да чувствам върху тялото си погледа познат,
усмивките ти да заграбвам в плен,
да те затварям в един утопичен приказен свят.

Искам сълзите от очите ти студени,
искам ръцете, губещи контрол,
искам сънищата, от миналото заслепени,
искам да затрия раната, посипана със сол.

Но само не искам да виждам твоя сарказъм,
горещата задоволеност, прикрита от сервилността.
"За нещастника роднини няма" - каза някога Еразъм.
Това разбираме, когато се удавим в меркантилността.

© Теодора Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??