Отгоре листната си дреха
дървото почва да съблича.
Без свят на пролет и утеха
отчаяна си тръгва птицата.
И с реквиеми получути
щурците сменят серенадите.
Дълбае мракът влажни дупки –
какво ли може да извади?
Светулки няма. Само нощи.
И вие вятърът – коварен.
А мравката кората пощи
и с корените разговаря. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.